Дебатът Станишев – Борисов от 2009 година Дебатът като нов формат в съвременната политическа и телевизионна история датира от началото на прехода, Желю Желев и Велко Вълканов в качеството им на кандидат-президенти първи участваха в диспут по телевизията през 1992 година. Дебатът в съвременната българска политическа история има традиции в кампании за избор на народни представители, президент и кметове. На 24 март 2009 г. по БНТ в предаването Референдум по БНТ двама лидери – Сергей Станишев от БСП и Бойко Борисов – от ГЕРБ – влязоха заедно с членове от екипи им в телевизионно студио, за да участват в директно излъчван дебат. Така двамата избягват единоборството, но всъщност те са основните участници в дебата. Политическата игра доведе до такъв край, политическите щабове и експертите стигнаха до договореност с обществената телевизия и дебатът се състоя. Интересът бе подгряван в медийното пространство и именно чрез медиите се създаде фокус на внимание към това как индиректните словесни искри в медиите между министър-председателят на Република България и лидерът на БСП Сергей Станишев и кметът на столицата на Република България и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се трансформират в регулиран диалог в държавната телевизия. Българите гледаха и слушаха в продължение на два часа позициите на участниците по икономическа криза, данъчна политика и борба с безработицата. Безспорно диалогът протече при спазване на добрия тон, или както сега е модно да се казва, „в атмосферата на феърплей”. Въпреки това политическото говорене доминираше над експертното, особено при двамата основни опоненти Станишев и Борисов. Финансовият министър Орешарски изпъкна като експерт. Гледаемостта бе един от коментираните въпроси. Националната телевизия отчете добра гледаемост – от 700 до 800 хиляди. А ПП „Атака” констатира, че 2 милиона българи не са гледали дебата. Появяват се твърдения, че предпочитанията на зрителите при променена перцепция са в полза на забавното и много от зрителите са предпочели да гледат „Мюзик Айдъл” или „Господари на ефира”. Безспорно е обаче, че медии и политици, експерти и консултанти насочват вниманието си към търсене на нови и ефективни формати. Повлияването върху зрителите също бе тълкувано и бяха търсени точни или поне приемливи измерители. След финала започнаха коментари от политолози, социолози, специалисти по комуникации, медийни експерти, политици. Не бяха малко и коментарите на зрители във форумите. В зависимост от следваната и отстоявана позиция – лична, институционална, конюнктурна – се представяха различни и често полярни мнения. Всъщност дебатът Станишев – Борисов е една от репетициите за същинската предизборна борба. Както и показване и апробиране на нови или рафинирани предишни модели на поведение. Освен това изграждането и поддържането на репутацията на БНТ по повод юбилея й, както и вдигането на рейтинга й също са търсен ефект. Дебатът е етап от своеобразна „пред-предизборна” кампания, той е резултат на търсене на нови форми за привличане на интереса на зрителите към политиката или начин за задържане на вниманието към двама от големите играчи на политическата сцена. Вероятно могат да се дадат и повече определения. Сега обаче летвата е поставена (или вдигната?) и са налице критерии, които да се покриват, а и очакванията на граждани, политици и експерти са завишени.
© Иванка Мавродиева